Кючюк пред македонското издание Press24 : Големият проблем между България и Северна Македония е състезанието по национализъм

В интервю за македонската медиа Press24 евродепутатът изразява своята гледна точка за ситуацията, в която се намират България и Република Северна Македония.

Press24: Отмяната на първата междуправителствена конференция, която беше насрочена за декември и щеше да открие преговорния процес на Република Северна Македония с ЕС, беше отчетена като голям неуспех на Брюксел, но и като сериозно разочарование в Северна Македония, тъй като блокадата дойде от София. Какви са шансовете Македония да започне преговори с ЕС тази година?

Кючюк: Работя усилено, за да се случи възможно най-скоро, но не мога да се ангажирам с конкретни срокове. Решението на Европейския съвет от края на миналата година не беше добро за Западните Балкани и подкопава не само доверието към ЕС, но има и директно негативно отражение върху самите държави.

Press24: Вие сте докладчик на ЕС за Северна Македония и виждате ситуацията отблизо. Има ли други, по-сериозни пречки за започване на преговори с ЕС в момента?

Кючюк: Добросъседските отношения са в центъра на европейската интеграция и те водят след себе си много други обстоятелства. Въпросът, който България и Северна Македония трябва да разрешат е доста по-различен от този, решен от Преспанското споразумение. Въпреки трудната ситуация в момента, страната не трябва да спира с реформите. Точното обратното – да бъдат ускорени.  В някои области са необходими повече промени и бърз напредък, но правителството има целия потенциал да продължи по пътя на европейската интеграция. И най-важното – да има широк политически консенсус.

Press24: Как виждате процеса на реформи в Северна Македония по отношение на европейската интеграция. И доколко българският опит може да послужи като пример в този процес?

Кючюк:  България осъществи успешен преговорен процес и нейният опит може да бъде безценен за Северна Македония, особено по отношение на някои ключови реформи. За целта обаче нашите взаимоотношения трябва да стъпят на друга плоскост. През последните години Северна Македония извървя дълъг път и заслужено достигна до фазата за започване на формални преговори за присъединяване към ЕС. Правителството на Заев демонстрира приемственост в ангажимента към европейския и евроатлантическия път на страната чрез прилагане на стабилни и приобщаващи демократични реформи, както и чрез предприемане на важни стъпки за укрепване на демокрацията и върховенството на закона.

Press24: Много европейски анализатори смятат, че блокирането на европейската интеграция на Македония е лош сигнал за Балканите, който може да доведе до по-сериозна дестабилизация и в дългосрочен план да активира националистическите структури. Доколко разбират този проблем в Брюксел?

Кючюк:  В Брюксел много точно отчитаме рисковете, които едно подобно решение носи след себе си. Зараждането на националистически тенденции е явление присъщо не само на Балканите, но и в целия ЕС. Със съвместни усилия трябва да се противопоставяме на тази тенденция, защото съгласете се, най-големият враг между България и Северна Македония е състезанието по национализъм. А единият национализъм сам по себе си поражда друг национализъм.

Press24: Съединените щати, както и Германия, подкрепят идеята, че двустранния спор между Скопие и София трябва да бъде решен отделно от процеса на преговори, т.е. паралелно, което ще ни даде повече време за постигане на компромис. Подходящо решение ли е това според вас?

Кючюк: Германското председателство наистина положи много усилия, за да улесни диалога между България и Северна Македония. Споделям тезата, че отворените двустранни въпроси трябва да се решават паралелно с преговорния процес, но за да имаме успех София и Скопие трябва да се върнат на масата на преговорите и към устоите на договора за добросъседство. Необходимо е двете страни да постигнат компромис по пътна карта с конкретни мерки, чието изпълнение да бъде оценявано през целия процес на присъединяване.

Press24: Изглежда, че през последните месеци между Скопие и София се случва нещо, което усложнява отношенията. Как виждате настоящите отношения между двете страни?

Кючюк: Вярвам, че и двете страни ще възобновят конструктивните разговори, защото в противен случай виждаме тревожния развой на ситуацията, а именно нарастващия национализъм и език на омразата. Разбирателството и взаимното уважение между нашите граждани ще e от решаващо значение, а изграждането на съвместни инфраструктурни, образователни и културни, както и медийни проекти е ключът към успешни добросъседски отношения. А позитивният пример е налице. Видяхме, че двете държави могат да си сътрудничат успешно като съвместно проведоха едно успешното председателство на Берлинския процес за Западните Балкани и взеха важни решения, например създаването на общия регионален пазар като стъпка към единния пазар на ЕС.

Press24: Възможна ли е стъпка напред в преговорите през следващите месеци или първо трябва да се изчака изборите в България да минат ?

Кючюк: Знаем, че трудно се решават важни въпроси преди избори. Но в същото време не трябва да разчитаме само на ситуацията след изборите, защото избори идват и си заминават. Същото се отнася и за правителствата. Ние трябва да изграждаме приятелство между народите на двете страни. За по-доброто утре, трябва да работим днес. Дължим го на следващите поколения.

Press24: Въпреки че официално София твърди, че няма нищо против, изказванията на някои от правителствените политици, но и на много историци са насочени към отричане на македонската идентичност и език. Как виждате позицията на София по този въпрос?

Кючюк: Разговорът за историята никога не е лесен. Най-големият успех на договора от 2017 г. е въвеждането на понятието „обща история“. Това дава огромни възможности за отварянето на разговора за бъдещето.

Press24: В Република Северна Македония съществува схващането, че темата за Северна Македония в българското общество е чувствителна и около нея има общ консенсус. Кръгът от хора, които имат критично отношение към официалната българска политика, е много малък. Защо е така?

Кючюк: В исторически план темата за Македония винаги е заемала съществено място в българската политика. В съвременен също! И двете страни имат интерес Северна Македония да бъде част от ЕС. И с това да паднат стените. Когато стените бъдат разрушени, ще паднат и предразсъдъците.

Press24: Във всички случаи е ясно, че между двете страни има голямо недоверие, както в политическо, така и за съжаление в социално и икономическо отношение. Има ли начин да изградим това доверие?

Кючюк: Това се дължи в голяма степен на липсата на комуникация и обмен на правдоподобна информация между двете държави. Бидейки най-близки, знаем много малко за другия. Много често ние спорим за неща, които са в миналото, но същевременно са обект на различни медийни спекулации. Ето защо, създаването на съвместни медийни проекти, които да ни иформират и сближават един към друг са от съществено значение. Благодарение на активната работа и на г-н Бучковски виждаме и първите резултати. БНТ 4 ще излъчва на територията на Северна Македония. БТА възнамерява да разкрие офис в Скопие. МИА вече има кореспондент в София.

Press24: Вие сте евродепутат от Движението за права и свободи и сте представител на турската етническа общност. България е страна, която е много чувствителна към проблемите на малцинствата, и в този контекст особено чувствителна към въпроса за македонското малцинство. Защо е така?

Кючюк: Този въпрос в България стои по различен начин. Страната успя да осъществи мирен преход от тоталитаризъм към демокрация благодарение на уникалния български етнически модел, чийто архитект е почетният председател на Движението за права и свободи д-р Ахмед Доган. По-късно бяхме обединени от общата, консенсусна кауза за европейско развитие, изразяваща се в членството в НАТО и ЕС и успя да я реализира. Днес, ние сме убедени, че този етнически модел, основан на заедността може да послужи за пример на държавите от Западните Балкани. За да преодолеят различията, натрупани от дълги исторически наслоения и тлеещи етнически конфликти, което ще отвори вратите на държавите по пътя им към ЕС.

Тази публикация е достъпна и на следните езици: Английски