100 годишнина от Арменския геноцид (разискване)

Благодаря г-н Председател,

Уважаеми колеги,

Взимам думата не за да говоря за история, още по-малко да споря за исторически теми, защото не считам, че това се очаква от трибуната на Европейския парламент. А и да си призная не се чувствам компетентен не защото не съм чел някоя и друга книга за събитията, провокирали проекта за резолюция, който дискутираме, а защото съм убеден, че това да си чел или чул нещичко по дадена тема може да е достатъчно за формирането на някакво лично мнение, но все още не може да те зарежда със самочувствието да превърнеш това мнение в общо.

Уважаеми колеги, спорни исторически събития не трябва да бъдат трансформирани в съвременни политически конфликти.  Кому е нужна днес екстраполация на исторически разломи в съвременни разделителни линии? Защо това се цели. Кому са нужни омразата и разединението, когато светът все повече се нуждае от обединение.

Историческите факти, когато са факти няма да престанат да бъдат такива независимо дали някой ги отрича или приема. Пледирам срещу самоцелната политическа употреба на историческите факти; срещу самоцелното ровене в миналото; срещу избора на конфронтационни теми от него. Турция и Армения са достатъчно зрели и достатъчно напред в своята демокрация, за да решат в диалог помежду си и този въпрос. Едва ли разискванията днес в ЕП ще допринесат с нещо за това. Напротив, биха го затруднили.

Завършвайки! Аз съм роден на Балканите, регион който е белязан с тежки конфликти, но и с уникална етническа толерантност. Големият балкански поет и нобелов лауреят Иво Андрич в своето творчество пише за мостовете, по които заедно трябва да вървим към бъдещето, а не да се връщаме към миналото.

Тази публикация е достъпна и на следните езици: Английски