Илхан Кючюк: България трябва да бъде много по-активна в международния диалог, за да може през дипломатически усилия да прокарва своя интерес

Интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: За втори път тази година Международният дипломатически форум в турския курорт Анталия бе организиран под егидата на президента Ердоган и домакинството на външния министър Чавушоглу. Кои въпроси от глобалния и регионален дневен ред бяха обсъдени на панели, сесии и двустранни срещи на него? Поканих за отговор и анализ на постигнатото, и най-вече изговореното Илхан Кючюк – евродепутат от ДПС/“Обнови Европа“ и съпрезидент на АЛДЕ, Алианса на либералите и демократите за Европа. Какво даде този форум? С какво той бе полезен?
Илхан Кючюк: Поставя на дневен ред важните предизвикателства, които стоят пред регионална и бих казал глобална сигурност. Разбира се, че във фокуса на форума беше руската инвазия в Украйна. И не на последно място, опита се да направи така, че двете страни за първи път да седнат на масата на ниво външни министри. Разбира се, тези, които са очаквали, че това ще бъде исторически пробив в отношенията на Украйна и Русия, вероятно бяха разочаровани, но аз лично нямах такива дълбоки очаквания, а по-скоро приемах това като една добра основа за започване поне първоначални разговори.
Явно е, че трябва да се търсят всевъзможните формати, и те трябва да излязат и извън досегашната рамка на познатите ни формати, които доказаха своята неефективност. Т.е. всеки опит за доближаване между тях би трябвало да бъде поощряван. И в този смисъл, форумът от Анталия имаше своя принос.
Водещ: Вие проведохте в кулоарите на форума различни срещи и разговори. Бихте ли разказали повече за тях?
Илхан Кючюк: Нашият фокус с председателя на ДПС беше основно върху страните от Западните Балкани, защото това е от голямо значение за България, за това в какъв регион искаме да живеем. Безспорно случващото се напоследък ни показва, че Западните Балкани са много уязвими както като влияние от страна на трети фактори, така и като относителна несамостоятелност и слабост при отстояване на демократични ценности. Затова продължаваме да повтаряме и да поддържаме една наша теза, че интеграцията на страните от Западните Балкани в НАТО и в Европейския съюз трябва да бъде стратегическа цел на България, за да може да имаме регион, който е сигурен, проспериращ и отговарящ на високите европейски стандарти. Безспорно Европейският съюз в най-голяма степен го осигурява това, а НАТО в най-голяма степен осигурява
сигурността. На тези, които казват, че сега не е времето за един такъв разговор, бих казал точно обратното – сега е повече от всякога по-необходимо да се води този разговор и да бъдат предприети конкретни действия.
Водещ: С кого разговаряхте за Западните Балкани?

Илхан Кючюк: Имахме срещи с президента на Косово Вьоса Османи, с външния министър на Северна Македония Буяр Османи, с бившия премиер Зоран Заев, с един от президентите на Босна и Херцеговина в тройката, председателстващи страната, Шефик Джаферович. Изобщо много интензивен дневен ред. Разбира се, имахме и важна среща с външните министри на Азербайджан и Турция. Това са страни, които имат отношение и
към сигурността на региона, и към доставките и диверсификацията на енергийните източници. България трябва да бъде много по-активна в този диалог, за да може през дипломатически усилия да прокарва своя интерес.
Водещ: Г-н Кючюк, заедно с вашите колеги от групата „Обнови Европа“ отправихте молба за бъза процедура за приемането на членство на Украйна в Европейския съюз, но също и за страни, като Молдова и Грузия. Смятате ли, че такава бърза процедура би била подходяща и за Западните Балкани?
Илхан Кючюк: Да, защото Западните Балкани са много чувствителни към външно влияние. И ако държави, които имат относително голямо влияние – да не ги изброявам отново, могат да си позволят да дестабилизират Източното партньорство и една държава като Украйна, защо да не могат да го направят в страни от нашия регион, точно в Западните Балкани? А и Западните Балкани са много по-напред в целия процес. Да припомня, че Черна гора е отворила всички свои преговорни глави. Ние сме в активна комуникация и под нея разбирам правителството на България с правителството на Северна Македония за намиране на изход от така сложилата се ситуация през формата 4+1. Албания, за съжаление, в този процес е по-скоро заложник, незаслужено заложник. Европейският съюз трябва най-накрая да вкара в дневния ред на Съюза темата за визовата либерализация на Косово. Не може в XXI век граждани на европейска държава да бъдат заложници на правото им да пътуват свободно, да получават образование и да се връщат и да инвестират научения капитал в собствената си родина. Определено трябва да бъдат положени много по-големи усилия за стабилизирането на Босна и Херцеговина. И от друга страна, разбира се, имаме една Сърбия, която има своята непоследователна политика, но крайно време е да реши къде иска да бъде. И тук под реши не разбирам сръбския народ, а разбирам ръководството на Сърбия, днешното ръководство, президентът Вучич, и той трябва да го направи този избор къде иска да бъде – дали да бъде редом до европейските страни и да се възползва от възможностите, които му дава Европейският съюз през плановете за възстановяване, както и през традиционно познатите ни инструменти, и да се доближава като критерии и демократичност към Европейския съюз, или иска да бъде на друго място. Изборът е негов, но той трябва да бъде направен. Иначе Европейският съюз заблуждава и подвежда всички останали, които имат 100% синхронизираност на външната политика и политиката на сигурност с него.
Водещ: Г-н Кючюк, защо Украйна заслужава бързо членство в Европейския съюз?
Илхан Кючюк: Отговорът ми е много прост – защото Украйна принадлежи към всичко това, което е записано в член 2 от Договора за Европейския съюз, а именно да желае да бъде част от това пространство демократично. От друга страна Украйна е страна, която се бори за своята независимост, териториален интегритет, прави го в името на европейските ценности, защото иска да бъде точно там, част от това семейство. Каква друга оценка трябва да получи една държава, когато иска да бъде и дава жертви, свидни жертви за това да принадлежи към свят, към който смята, че трябва да принадлежи? Всичко останало е бюрокрация. А новата методология цели точно обратното – да не създава бюрократични пречки, а процесът да бъде много по-политически, много по-обвързващ и да включва страни от Източното партньорство. Ние не можем да кажем на украинците и на държавите, които искат да се присъединят към Европейския съюз, че Европейският съюз е затворен клуб. Той не може да бъде затворен клуб. Не може и да бъде клуб, основан само на определена религия. Той трябва да бъде отворена организация, която дава възможност за тези, които искат, да се присъединят, като изпълнят разбира се критериите. Аз никога не съм казвал, че това трябва да става безкритерийно, но настоящата ситуация предполага вземане на решения от страна на Европейския съюз, който да погледне малко по-нататък, бих казал да погледне визионерски към бъдещето си, а именно – как се вижда Съюза през следващите 20, 30, 50 години. Това са важни въпроси. Ако нещо направи украинската криза и президентът Путин със своите действия, е точно да мобилизира европейските сили, да бъде създаден много силен, демократичен блок в името на това да бъде реформиран и самият Европейски съюз. Отсега нататък оправданията: можем да правим толкова, колкото ни позволяват договорите, просто не се релевантни, не са относими, защото XXI век изисква друго поведение – много по-бързо, много по-активно взимане на европейски решения, за да може Европейският съюз да бъде автономен. Автономен в някаква степен във военно отношение, но заедно с това да може да осигури и стратегическите ресурси, които са необходими за изграждането на силен Европейски съюз.
Водещ: Вие сте докладчик за Северна Македония в Европейския парламент. Как ще се развие казусът с нейния път за членство?
Илхан Кючюк: Аз смятам, че има добра възможност, която трябва де се използва по максимално бърз начин. Имаме предпоставка на нови правителства и от страна на Скопие, и от страна на София. Това дава основания за започване на конструктивен разговор, който да направи възможното да говорим по перспективата за членство на региона. И тук още веднъж да кажа – нека националистическите сили да не плашат българския избирател с това, че ще се приеме Северна Македония утре в Европейския съюз. Това е процес. Единственото нещо, за което става въпрос в преговорния процес, особено в тази ситуация, е да бъдат изпълнени определени критерии. А тези критерии Македония до голяма степен ги е изпълнила. Важен момент в започването на преговорите са двустранните отношения. Има прагматичен формат 4+1, който трябва да бъде разгледан много внимателно, и както винаги съм казвал, разковничето е точно в единицата – как да бъдат гарантирани правата на българите, в това число разбирам и правата на хърватите и черногорците. Казано още по-опростено – как да бъде намерено европейско решение, за да може идентичността на всяка една общност да бъде вписана в преамбюла на Македонската конституция. По този начин ще бъде осигурено нужното спокойствие, за да бъде създаден този позитивен климат и добър наратив за по-интензивното протичане и разрешаване на нерешените въпроси.
Водещ: Казахте, че в Анталия сте имали среща с външния министър Мевлют Чавушоглу. Вероятно е станало дума и за членството на Турция в Европейския съюз. Тя кандидатства от 1987 г. След 2007 г. преговорите са в застой и няма раздвижване. Какви мисли обменихте в тази посока и какво може да се направи за Турция?
Илхан Кючюк: Има необходимост от голяма доза откровеност, а през това – и връщането към устоите на взаимоотношенията между Европейския съюз и Турция. Явно е, че по определени теми Западът трудно ще разговаря с Турция, но също толкова е вярно, че ролята на Турция, особено в тази криза, е изключително стратегическа като част от НАТО. Видя се, че Турция може до голяма степен да гарантира европейската архитектура на сигурност и през мигрантски споразумения – нещо, което беше критикувано многократно, но към днешна дата дори и европейският политически естаблишмънт, който не беше дотам дружелюбен към това споразумение, го оценява като нещо успешно, продуктивно и възнамерява да се възползва от възможността такъв тип споразумения да бъдат повтаряни. От друга гледна точка, отношенията трябва да бъдат върнати към конструктивизма на Митническото споразумение. Настоящото Митническо споразумение е много остаряло, то не покрива очакванията и на двете страни. Не бих казал, че е несериозно, ако се погледне и малко по-нататък и се заговори за визовата либерализация. По този начин ще се отворят много възможности за комуникация, за взаимен обмен между студенти, университетски общности, обмен на науката, създаване на мрежови организации – нещо, към което Европейският съюз се стреми много отдавна: създаване на партньорства, за да може да упражнява и по-фокусирано и ефективно своята мека сила. Всичките тези теми трябва да бъдат част от дневния ред на взаимоотношенията Европейски съюз – Турция. И ми се струва, че е необходимо повече от всякога, ако не големият формат на разговори, поне мини форматът, който беше проведен във Варна, да се върне като възможен изход от безспорно трудните отношения и задънената улица между Европейския съюз и Турция през последните години.
Водещ: Говорим за разширяване на Европейския съюз, г-н Кючюк, но как това ще се случи в тази усложнена геостратегически ситуация с инвазията на Русия и затягането на военния обръч около големите градове на Украйна? Как?
Илхан Кючюк: С политическа визия. Европейският съюз трябва да реши, дали иска да бъде относително незначим политически играч, или да бъде ключова геополитическа структура. Такава претенция имаше и настоящата Европейска комисия. Всичко това минава през промяната на договорите. Аз не коря нито Съвета, нито Европейската комисия за това, което правят. В интерес на истината Европейският съюз и в Ковид пандемията, въпреки голямата си закъснялост, предприе ефективни действия. Видяхме, че в тази много, много сложна ситуация от друг характер Европейският съюз беше адекватен. И тези, които казват, че няма единство, не са съвсем прави, защото и до настоящата кризисна ситуация, продиктувана от инвазията на Русия в Украйна, Европейският съюз съумяваше да поддържа два типа санкции спрямо Русия – едните секторни, другите санкции, породени от анексията на Крим. Т.е. Европейският съюз има желанието да бъде единен, но в същото време справедливо е обвиняван за това, че върши много малко и го прави по прекалено бавен начин, и това отнема от силата, с която разполага.
Водещ: Изпреварвате въпроса ми – щях да ви попитам, прави ли достатъчно Европейският съюз за кризата, за войната в Украйна?
Илхан Кючюк: Прави. Прави в рамките на възможното. Има призиви за това Европейският съюз да прави много повече, но разбирам и вниманието, с което подхождат европейските лидери, че това може да доведе до конфронтация с Руската федерация, ако се очертае поле, в което могат да се сблъскат директно НАТО и Русия. От това няма интерес нито Европейският съюз, нито глобалната сигурност. На мен ми се иска в лексиката да присъстват много повече мирът, отколкото войната, да се потърсят възможните начини за връщане на масата на преговорите, защото това има последствия – човешки жертви, миграционни потоци, икономическо изоставане, големи предизвикателства, на които трудно ще можем да отговорим. Бих поощрил всеки формат, което цели точно това – намирането на мира и стабилността.
Водещ: Как може да бъде въздържана Русия? Как може да бъде накарана да седне на масата на преговорите? Как може да бъде накарана да изтегли войските си от Украйна? Как може да бъде накарана да спре войната?
Илхан Кючюк: Санкциите са единият начин. Другият начин е реалното противопоставяне, военно противопоставяне, което за мен никога не е било решение. И разбира се, в по-дългосрочен план Европа трябва да се отвори и като цяло цивилизованият, прозападен свят трябва да се отвори към Руската федерация, за да може да чуе гласа и на гражданите на Русия, за да може и интелектуалният елит, културният, образователният да работят в много по-близки отношения с прозападния такъв. Само когато хора работят в едно цивилизационно пространство, било образователно, било културно, и споделят неговите общи цели, могат да се предпазят от война и военни конфликти.
Водещ: Вие имате поглед и върху поведението на България. Смятате ли, че страната ни и правителството се държат адекватно?
Илхан Кючюк: Относително да. В тази сложна конфигурация не може да се очаква, и под конфигурация разбирам коалиционна, не може да се очаква и нещо повече. Относително да. Не бих се изразил рязко в нито една посока.

Тази публикация е достъпна и на следните езици: Bulgarian