До 23-и юни ЕС е в период на неизвестност. Датата на референдума, на който британците ще кажат дали искат Великобритания на излезе от Европейския съюз. До тук се стигна след продължителни преговори между министър-председателя на Острова Дейвид Камерън и лидерите на ЕС и на останалите 27 държави членки. Реформите, поискани от Лондон, на които се съгласиха всички в Брюксел, са постижението, на базата на което консервативното британско правителство ще агитира гласоподавателите да гласуват за оставане в ЕС. По думите на самия Камерън, излизането от ЕС ще бъде за страната „скок в тъмното“ – излишен риск, който ще донесе само неизвестност.
Разделението обаче е налице. Самите членове на кабинета на Дейвид Камерън се разделиха, за да може всеки да агитира по съвест за изхода, който намира за по-добър – излизане или оставане.
Дебатът не е чужд за членовете Европейския парламент, a техните виждания отлично отразяват противоположните емоции, които перспективата за излизането на Великобритания буди у европейците. За да ги илюстрираме максимално добре, Европа.Дневник се допита до двама евродепутати с тотално несъвместими виждания и им зададе едни и същи въпроси. Проевропеецът в дебата е българският евродепутат Илхан Кючюк от Алианса на либералите и демокатите в Европа (ALDE), а антиевропецът е чехът Петър Мах от парламентарната група на Европа на свободата и пряката демокрация (EFDD).
Постигнаха ли успех британците чрез преговорите на премиера Дейвид Камерън с Брюксел през последните месеци?
Евроентусиастът: Британският премиер Дейвид Камерън успя да договори „специален статус“ за Великобритания в общността. Основните споразумения се отнасят до въпросите за сигурността, социалните придобивки за имигрантите от ЕС, защита за британските финансови услуги и улесняване на блокирането на нежелани европейски регулации. Благодарение на успешните си дипломатически ходове, в очите на много британци Камерън е лидерът, който успя да възроди суверенитета на Обединеното Кралство в рамките на ЕС.
Евроскептикът: Смятам, че преговорите на британското правителство бяха слаби и не постигнаха нищо значително. Британците спечелиха само обещания от лидерите на ЕС, че ще се гласува някакво законодателство в бъдеще. Спомням си аналогична ситуация, в която изпадна Чехия през 2009 г. Президентът Клаус не искаше да ратифицира Лисабонския договор и настоя Чехия да бъде изключена от Хартата на основните права на ЕС. Тогава Европейският съвет, за да спечели благоразположението на чехите, се обеща изключението да бъде добавено по-късно заедно с ратифицирането на присъединителния договор на Хърватия. Мислите ли, че това обещание беше спазено? Не! Същото ще стане и с британците.
Какви са слабостите и предимствата на двете кампании, които се провеждат във Великобритания – проевроейската и антиевропейската?
Евроентусиастът: Ако трябва да съм честен, не намирам нищо положително в кампанията за напускане на Европейския съюз. В действителност, напускането на Великобритания ще предизвика катастрофални икономически последици както за самата страна, така и за Европейския съюз. Живеем в наситени откъм кризи времена и само заедно можем да преодолеем глобалните предизвикателства, пред които сме изправени. Неслучайно основно мото и послание на привържениците на оставането на Обединеното Кралство в ЕС е „заедно по-силни“.
Илхан Кючюк от Либералния алианс (ДПС) в ЕП, който защитава проевропейската позиция в дебата.
(© European Parliament – Audiovisual Unit)
Евроскептикът: Евроскептиците имат предимство в лицето на това, че на хората все повече и повече им писва от европейските регулации и се боят от притока на имигранти. В същото време проевропейците могат да разчитат само на естественото пристрастие на избирателите към статуквото и техните необосновани страхове от пречки пред търговията, които Брюксел може да въведе, ако Великобритания излезе от ЕС.
Как ще се развият отношенията между Лондон и Брюксел, ако Великобритания излезе от ЕС?
Евроентусиастът: На този етап е изключително трудно да предвидим това. Преди месец еврокомисарят за икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси заяви, че Европейската комисия няма план Б, ако Великобритания гласува да напусне ЕС и това е много притеснителен факт. При всички положения, в случай на напускане Великобритания ще трябва да стартира от нула взаимоотношенията си ЕС, редица регламенти и споразумения ще трябва да бъдат договаряни и ратифицирани от страните членки, а това може да отнеме десетки години. През този период е ней-вероятно икономиката на Обединеното Кралство ще изпадне в криза, ще бъдат загубени хиляди работни места, а това неизменно ще се отрази на доходите и условията на живот на британците.
Евроскептикът: Важно е да знае, че в момента британското законодателство е напълно хармонизирано с европейското право. Няма какво да попречи на Великобритания да участва в Европейската икономическа общност. Според мен много държави членки силно ще ревнуват заради Великобритания, ако Лондон успее да се освободи от най-вредните европейски закони и подпише търговски споразумения двустранно със САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Китай и други страни. Толкова много европейски политици ще започнат да се питат какъв е смисълът от принципа на ЕС за „все по-тесен съюз“ между държавите.
Претенциите на Великобритания ще окуражат ли и други държави членки да поискат реформи от ЕС и ще доведе ли този процес до създаване на „Европа на различни скорости“, в която всяка държава си избира сама колко да се интегрира?
Евроентусиастът: Желанието на Великобритания да предоговори членството си в ЕС отвори кутията на Пандора и постави на масата много въпроси за състоянието на Съюза в сегашния му вид. Не казвам, че ЕС не трябва да се реформира, но тази реформа трябва да ни направи по-силни, по-сигурни и по-значими на глобалната сцена.
Евроскептикът: Ако Великобритания напусне, ще стане ясно, че съществуването на държавата извън ЕС е възможно. Много повече държави могат да опитат да договорят дерогации от европейските политики от имиграцията до политиките за еврото.
Петър Мах от групата на Европа на свободата и пряката демокрация (© European Parliament – Audiovisual Unit)
Кои политики на ЕС са основната причина определена държава да поиска да излезе от ЕС?
Евроентусиастът: Всяка държава в Европейския съюз се намира в различен етап от своето политическо и икономическо развитие, като се има предвид и географското разположение, следва, че изпитва и различни трудности и намира различни европейски политики за проблемни. Въпреки това, има определени политики, които са значими за всички – като защитата на външните граници на ЕС и борбата с тероризма например.
Евроскептикът: В днешно време изглежда сякаш най-проблемни са Общата политика в областта на убежището и Общата имиграционна политика. Недоволството на хората обаче се дължи на дребни неща – например регулацията за осветителните крушки. За Великобритания има далеч по-лоши политики – „зелените“ регулации за околната среда, банковите регулации и цялата политика за общата валута, както и спасяването на държави във финансова криза. Все повече и повече британци започват да се противопоставят на европейските субсидии, както и на политиката за рибарството.
Може ли да се каже, че държавите в Централна и Източна Европа изгубиха от отстъпките, които Брюксел направи за Великобритания?
Евроентусиастът: Не споделям тезата, че страните от Централна и Източна Европа са губещи след направените отстъпки от страна на ЕС спрямо Великобритания. Много хора биха казали, че ЕС показва двойни стандарти спрямо различните страни и ги дели на нови и стари членки. Държавите от региона на Централна и Източна Европа са пълноправни членки на ЕС и участваха активно в преговорите с Великобритания. Всички решения бяха взети с тяхното изрично съгласие и България имаше активна роля във въпросната процедура.
Евроскептикът: Едно от договорените условия е всички държави, не само Великобритания, да могат да намаляват детските добавки за чуждестранни работници до размери, съобразени с тези в държавите, където децата се намират. Няма много чешки работници във Великобритания, но има много повече в Германия. Но все пак сделката не е одобрена от Европейския парламент и не е ясно дали евродепутатите ще одобрят тази промяна.
Ако България е следващата държава, която има възможността да изкаже исканията си пред Брюксел, както направи Великобритания, какви щяха да са те?
Евроентусиастът: В момента България се намира в деликатна позиция. Ние сме външната граница на Европейския съюз, но същевременно не сме част от Шенген. При нестихващата бежанска вълна този наш статут много лесно може да ни превърне, заедно с Румъния, в буферна зона. Именно това ме провокира на последната пленарна сесия на Европейския парламент да призова председателя на Европейската комисия Жан Клод Юнкер за незабавно създаване на нова Европейска гранична и брегова охрана, от която България и Румъния да са неизменна част. Това е изключително важно за страната ни и се радвам, че българското правителство защитава тази позиция.
А Чехия?
Евроскептикът: Разговарях с премиера (на Чехия) Бохуслав Соботка и го призовах да изключи Чехия от еврото и от общата имиграционна политика. За съжаление, Соботка не иска да разстрои приятелите си в Брюксел и няма никога нищо да поиска.
Как си представяте изхода от Британския дебат след година?
Евроентусиастът: Нека да видим как ще гласува британският народ на предстоящия референдум. Ако резултатът е позитивен и Великобритания реши да остане в ЕС, в дългосрочен план дебатът може да се окаже ползотворен и полезен не само за британците, но и за ЕС като цяло. Възможно е да се генерират нужната енергия и аргументи за реформи и по-дълбока интеграция в ЕС, която ще намали евроскептицизма. Очаквам Европа да излезе от тази чувствителна ситуация по-обединена и по-силна от всякога.
Евроскептикът:
Надявам се Великобритания да напусне Европейския съюз през юни и в крайна сметка след година да бъде независима държава отново и модел за подражание на другите.
* Материалът е публикуван в Европа.Дневник
От Теодора Ангелова