И. Кючюк пред Europost: Европейските институции да се вслушат в гласа на гражданите

Против модел съм, при който Европа върви на няколко скорости

Г-н Кючюк, по време на пленарна сесия на Европейския парламент призовахте БС да демонстрира силна политическа подкрепа за европейската перспектива на Македония. Реално ли е да очакваме в един по-кратък хоризонт приемането на страната в клуба?

Преди месец в пленарна зала заявих, че е време Македония да зачеркне този тежък период от своята история и да отвори нова страница в демократичното си развитие. Мисля, че с огромен ентусиазъм всички в Европа приветствахме формирането на ново правителство в страната и желанието на новата власт да работи за бързото присъединяване към НАТО и ЕС. Премиерът Заев направи няколко важни първи стъпки, включително с идването си в България. Подобряването на диалога със съседите е отправната точка към членство в ЕС. Не бива обаче да забравяме факта, че след дълъг етап на политическа нестабилност Македония има нужда от ускорени реформи, които да спомогнат за нормализирането на политическия и етническия климат в страната. Това е възможно само ако новото правителство служи в интерес на гражданите и се основава на принципите на прозрачност, равенство и върховенство на закона. ЕС трябва да демонстрира силна подкрепа за европейската перспектива на Македония, но страната трябва да прояви политическа воля и отговорност, за да стартират така необходимите реформи, и да насърчи културата на толерантност, за да се преодолее разделението в обществото.

Според вас как като цяло се справят с реформите, необходими за европейско членство, страните кандидатки от Западните Балкани?

Пътят към ЕС изисква стратегическа и дългосрочна визия, както и устойчив ангажимент от страна на държавите кандидатки и не случайно тези, които са по-последователни, са по-напред в своята интеграция. През годините, откакто започнаха процеса на европейска интеграция, страните от Западните Балкани направиха важни стъпки към помирение, създаване на стабилни демократични институции и преход към функционираща пазарна икономика. Но днес тяхната европейска перспектива изглежда доста неуловима, след като председателят на комисията Юнкер заяви, че не очаква скорошно разширение на Европейския съюз. Няма как да не отбележа с притеснение, че предвид сложната геополитическа обстановка в региона в действителност това беше грешка и създаде предпоставки за дестабилизиране на Балканите, но и подкопа в известна степен политиката на разширяване. Ето защо преди време в групата на АЛДЕ излязохме със стратегически документ, с който предлагаме да се предприемат стъпки за съживяване на процеса на европейска интеграция на Западните Балкани. Това включва стратегия, основана на три елемента: хол истинен подход към региона, препотвърждаване на Копенхагенските критерии за членство и силна подкрепа за структурните реформи.

Преговорите за Брекзит са вече в ход. Ще успее ли Европа да договори най-добрите условия за близо 3 милиона граждани на ЕС, които живеят и работят в Обединеното кралство?

От такова развитие на нещата интерес имат както Европейският съюз, така и Великобритания. Решението за Брекзит създаде несигурност за милиони хора и мисля, че двете страни много бързо стигнаха до заключението, че този въпрос е от изключителна важност. Без да се гарантират правата на европейските граждани, живеещи във Великобритания, и на британците, живеещи в ЕС, няма как да се продължи с оставащите преговорни глави по споразумението за напускане.

Трябва ли вратата на ЕС да остане отворена за Великобритания?

Този положителен сигнал беше даден наскоро от президента Макрон по време на срещата му с Тереза Мей. Трябва обаче да сме наясно, че това няма как да се случи при същите условия. Вярно е, че Великобритания е привела в много голяма степен законодателството си с това на ЕС и ако пожелае да се присъедини отново към съюза някой ден, може би за нея ще бъде доста по-лесно, отколкото за други държави, но тогава тя ще трябва да спазва и да следва определени европейски политики, по които в момента не участва.

Как вашата партия АЛДЕ, на която сте вицепрезидент, вижда бъдещето на ЕС-27 и кой от петте сценария от Бялата книга на Юнкер е най-близо до вашата визия за годините напред?

Решението накъде да поеме Европа и кой от сценариите да следва ще бъде взето от всички държави членки в следващите месеци. Europe la carte е политическа реалност, която вече не може да бъде водеща доктрина за управлението на съюза. Сега е много важно да се вслушаме в гласа на европейските граждани и това как те искат да видят нашия общ дом. Аз лично съм твърдо против модел, при който Европа върви на няколко скорости, особено след като лидерите на четирите най-големи европейски държави – Германия, Франция, Испания и Италия, заявиха, че продължават съвместно напред. По този начин те изпратиха ясен сигнал на останалите членки, че Европа на различни скорости не е мит, а възможен бъдещ сценарий. Смятам, че Европейският съюз трябва да използва Брекзит, за да се реформира, включително в посока на по-дълбока интеграция. В момента липсват реални възможности за справяне с много от днешните предизвикателства, а вземането на решения с единодушие често блокира жизненоважните усилия за придвижване на съюза напред. Ето защо аз съм привърженик на сценария, при който правим много повече заедно.

Как би могла да се справи Европа с предизвикателствата, свързани с миграцията, след като „квотите“ не работят, а притокът по централния средиземноморски път нараства?

По тази тема вече говорим с години, а ситуацията ни наподобява една безкрайна игра на скуош, където топката се удря в една стена и се връща при играча, за да я изпрати отново там. Всички сме наясно, че докато всяка държава членка не прояви солидарност, няма как да се справим с миграцията, която според последните доклади на ООН се очертава и като един от глобалните феномени на 21-ви век. Какво означава това? Че ние трябва да превърнем този феномен от предизвикателство във възможност за просперитет, икономически растеж и културно многообразие. Но преди всичко Европа трябва да изгради последователна стратегия, за да противодейства на причините за миграцията, и смятам, че гласуваният през тази седмица Европейския фонд за устойчиво развитие е инструмент в правилната посока.

Терористичната заплаха стана всекидневие в Западна Европа. Но не се ли стига до парадокс – от една страна, ни се ограничават свободи с оглед засилване на сигурността, а от друга, несигурността се увеличава?

Историята показва, че всяко ограничаване на свободи носи след себе си насилие. Истината е, че Европа и държавите членки не бяха подготвени за такава вълна от терористични атаки и всяка страна започна еднолично да приема ad hoc мерки за справяне с тероризма. Спешно се нуждаем от обща европейска разузнавателна служба, където отделните държави членки да споделят информация за предполагаеми заплахи. Както за всеки един от нас няма граници в рамките на ЕС, така е и за тероризма – няма граници и ние можем да го предотвратим само ако работим в пълна координация съвместно.

Какво според вас трябва да направи Европа, за да се справи с радикализацията сред младежите с имигрантски корени, но родени и израснали в ЕС?

За съжаление в наши дни младите хора са особено уязвими към радикализация. Радикализираните младежи обикновено се обръщат към агресивни екстремистки групи, за да намерят признание, идентичност и смисъл на своя живот. Преди няколко месеца бях домакин на събитие съвместно с ЮНЕСКО, което беше посветено на борбата с радикализацията. С този феномен трябва да се борим посредством образованието. Младите хора се учат да мразят, ние трябва да ги научим на мир, толерантност и диалогичност, за да могат да съвместно да живеят в един все по-сложен и многопластов свят. Насилственият екстремизъм насажда страх и разделение, ние трябва да му отговорим с образование и междукултурен диалог.

Как новият европейски консенсус за развитие, гласуван в Европарламента, ще даде възможност ЕС да стане още по-подготвен за справяне с глобалните предизвикателства?

Европейският съюз трябва да бъде по-амбициозен на глобалната сцена и новият европейски консенсус за развитие предлага цялостна рамка за европейското сътрудничество, с която по-добре да отговорим на днешните глобални предизвикателства, но и да насърчим устойчивото развитие. С това споразумение се потвърждава ангажиментът на всички държави членки да работят заедно по обща програма и приоритети за сътрудничество на ЕС с всички развиващи се държави през следващите години. Консенсусът успя да постигне един от най-важните външнополитически приоритети на ЕС, а именно повишената координация и единодействие между ЕС и неговите държави членки. Освен това, за да се постигнат по-ефективни резултати, той предлага индивидуален и диференциран подход при работа с партньорите. Това е изключително важно, като се има предвид, че ЕС продължава да бъде най-големият донор на хуманитарна помощ и не спира да работи за изкореняването на бедността чрез насърчаване на доброто управление, човешкото и икономическото развитие.

(Интервюто за Europost е публикувано във в-к Монитор, 14.07.2017 г.)

Тази публикация е достъпна и на следните езици: Английски