Илхан Кючюк пред “Европост”: Дъблинският регламент с всички свои поправки се оказа провал

Въпрос относно растящия брой на убити журналисти
юни 16, 2015
Илхан Кючюк ще участва в дискусия на тема „Свобода на религията? Цената на вярата“
юни 29, 2015

Общата ценностна система предполага споделена отговорност

ТТИП има потенциала да се превърне в най-значимия проект между Европа и САЩ от създаването на НАТО до наши дни

Мария Колева, Брюксел

 

Г-н Кючюк, Европа днес е изправена пред безпрецедентна бежанска вълна. Считате ли че предложените от Комисията схеми за “преместване” и “презаселване” (relocation and resettlement of refugees) ще покажат лицето на солидарността в Съюза и ще облекчат тежестта за най-засегнатите страни членки?

През последните месеци станахме свидетели на жестоки трагедии разиграли се в Средиземно море, превръщайки го в “Мъртвото море” на Европа. Напълно споделям тезата на Генералния секретар на ООН пред Европарламента от края на миналия месец: „Спасяването на животи трябва да бъде водещ приоритет!” Говоренето за обща ценностна система предполага споделена отговорност. Шенген създаде общи европейски граници, нo оставам с усещането, че очакваме общоевропейските проблеми да се решават от отделни държави. Очевидно е, че се нуждаем от Европейска имиграционна и бежанска политика, защото няма национално решение на сложния проблем, а единствено общ европейски подход.

 

България е сред страните, подложени на невероятен миграционен натиск в момента. Не е ли време, да отпадне Дъблинският регламент, който както се оказва, натоварва само 5-6 европейски държави от „фронтовата линия”, а за всички останали е удобен чадър? 

В началото на тази година отделих специално внимание на бежанския въпрос в България и с експерти по темата разработихме детайлен анализ. Това ме подтикна да повдигна и въпроса за Дъблинският регламент пред Комисията в края на февруари. Регламентът цели да насочи отговорността за бежанската процедура към една страна членка на ЕС, т.е. първата държава, в която е регистрирана молбата, и по този начин да предотврати нежелано движение на бежанеца в други държави на ЕС. Към днешна дата, този модел с всички свои поправки се оказа провал и трябва да вземем мерки за пропорционално и солидарно разпределение на бежанците в страните членки. Това от своя страна провокира много допълнителни въпроси. Анализът който направихме например за България показва, че бежанците, пристигащи в страната, предварително са решили и постоянно правят опити да се преместят в друга държава от ЕС. Голяма част от тях имат представа как да се справят, в страната към която са се запътили, но не така стои въпроса, ако например попаднат, по принципа на пропорционалното разпределение, в някоя от прибалтийските държави, където ще им бъде много по-трудно да се интегрират.

 

Какво е мнението Ви като евродепутат за продължилото така дълго отлагане на приемането на България и Румъния в Шенген, които от четири години са покрили абсолютно всички критерии за членство? 

Шенген е едно от най-големите постижения на Европейския съюз и точно тази седмица отбелязахме 30 години от инициирането на споразумението. За България и Румъния присъединяването към Шенгенското пространство се превръща в хроничен проблем. Истината е, че от доста време изпълнението на техническите критерии не е на дневен ред, сега е време за политическо решение и смятам, че всички политици трябва да работим съвместно за достигането на тази по-висока степен от нашата евроинтеграция.

 

Извън всички регламенти, тази тема се обвързва с Механизма за сътрудничество и проверка. Какво постигна този мониторинг за 9 години и имат ли полза България и Румъния от него? 

Моята политическа партия нееднократно е заявявала, че ще даде целия си наличен политически и парламентарен ресурс за изпълнение на препоръките на ЕК, за да може в близко бъдеще този механизъм за сътрудничество и проверка да бъде снет от България. От друга страна, ако това е гарант за демокрацията и правовата държава, то тогава съм на мнение, че механизма трябва да продължи да съществува.

Държавите, които искат да се присъединят към Европейския съюз, трябва да отговарят на най-високите стандарти на демократично управление и права на човека, както е предвидено в така наречените критерии от Копенхаген. Вратите на ЕС остават плътно затворени за страни, които не зачитат свободата на печата, равноправието или независимостта на съдебната система. Перспективата за членство в ЕС се оказва силен стимул за демократични реформи. Но ЕС не е толкова строг, когато става дума за страни, които вече са членове на ЕС. Именно за това ние от АЛДЕ първи предложихме т.нар „механизъм за демократично управление”, който да се отнася и за страните членки на ЕС.

 

Наскоро в интервю казахте, че ТТИП може да се окаже ключът към пълна визова либерализация между ЕС и САЩ. Разполагате с вътрешна информация от преговорите, или просто се надявате на такъв резултат?

По темата за визовата реципрочност работя от началото на моя мандат, дори в началото на декември отправих писмено питане до Комисията. Трябва да сме напълно откровени и да заявим пред Вашите читатели, че разглеждането на визовия режим не е част от преговорите по ТТИП. За него има съвместна комисия между ЕС и САЩ, която се събира през няколко месеца и обсъжда напредъка по въпроса.

От друга страна, икономическата логика е такава, че ако искаме да имаме напълно свободна за инвестиции и търговия зона, каквато е  и основната цел на ТТИП, то това няма как да бъде постигнато без пълна визова реципрочност между ЕС и САЩ. И тук, дори не трябва да се спираме толкова върху държавите от ЕС с визови ограничения, а върху броя на европейците, защото гражданите на България, Полша, Румъния, Хърватия и Кипър наброяват около 71 милиона, тоест 14% от европейското население е засегнато от сегашната ситуация.

 

Възможно ли е да процъфтят бизнес връзките, особено за малките и средните предприятия, ако свободното движение на хора е само в едната посока? За гражданите на Румъния, България, Хърватия, Полша и Кипър все още се изискват визи при пътуване до САЩ

Икономиките на ЕС и САЩ са най-отворените и демократичните в света и ние споделяме много общи ценности. Освен това ТТИП може да послужи като модел за високи стандарти и за други бързо развиващи се икономики. Към момента обаче има един дисбаланс по отношение на достъпа до американския пазар. Въпреки че американската икономика е либерална, е доста трудно за европейски компании да пробият на техния пазар. Такъв обаче не е случаят на американските компании, които много лесно могат да се реализират на европейския пазар. Разбира се, визите за някои държави са пречка пред местния бизнес, но за успешното приключване на преговорите по ТТИП трябва да се отстранят тези различия.

За Европа е важно да се отдели и специално внимание на малкия и среден бизнес, които са движещата сила на нашата икономика. ТПТИ ще ги улесни да достигнат до повече инвестиции и бизнес партньори в САЩ. Малкият и среден бизнес е добре интегриран във веригата на услугите на големите компании, така че печалбите на големите ще доведат неизменно и до печалби на малките предприятия.

 

По механизма за уреждане на споровете между държавите и инвеститорите (ISDS) в рамките на ТТИП, се водят много дебати в ЕП. Предвид нагласите на депутатите, считате ли, че този механизъм може в един момент да застраши приемането на самото споразумение?

По отношение на ISDS е ясно, че система има нужда от реформи. Всички заинтересовани страни – бизнес, правителства и гражданско общество са съгласни по този въпрос. Нуждаем се от повече прозрачност, отчетност и осигуряване на право на държавата да регулира. Въпросът е по какъв начин да се случи това, докато подсигуряваме сигурността на нашите европейски компании в САЩ. Допълнително усложнение в преговорите по ISDS е, че държавите членки имат сключени 1400 спогодби с трети страни. Ето защо се отделя толкова внимание на механизма за уреждане на споровете между държавите и инвеститорите (ISDS), който към момента се явява и като основен препъникамък към споразумението.

На мен обаче ми се иска да не изпадаме в тези детайли, а да гледаме голямата картина. А, тя е че ТТИП има освен икономическо и силно геополитическо измерение. Нещо повече, ТТИП има потенциала да се превърне в най-значимия проект между Европа и САЩ от създаването на НАТО до наши дни. 

 

Преди две седмици бяхте домакин в Европейския парламент на форум за младежкото предприемачество. Има ли условия за такова в момента в Европа, когато в много от страните членки безработицата след младите хора е драстична?

Говорейки за бъдещето, от съществено значение е възпитаването и развитието на предприемаческия дух и предприемаческо мислене още в училищна възраст, а в последствие и усъвършенстване през целия живот. Имам предвид развиването у младите хора на способността да превръщат идеите си в действия. Това развива тяхната креативност и несъмнено влияе позитивно върху всяка една сфера на живота ни. Предприемачеството в 21 век е не просто създаване на бизнес, а начин на мислене. Предприемачеството е двигателят на съвременното икономическо развитие и неслучайно рамката за предприемачество и иновации е най-големият компонент от програма конкурентоспособност на Европейския съюз.

Що се отнася до младежката безработица Комисията Юнкер има на своя страна различни инструменти за справяне с нея. Например, в началото на годината Европейския парламент гласува отпускането на 1 млрд. евро по линия на инициативата за младежка заетост още през 2015г. С тази промяна предварителното финансиране, което държавите получават, за да стимулират младежката заетост, ще се увеличи 30 пъти и така те ще могат да помогнат на близо 650 000 млади хора по-бързо да започнат работа. Също така, не трябва да забравяме, че образованието е ключовият фактор, който до голяма степен предопределя развитието на младия човек. Най-важният резултат от усилията за реформи в образованието в една държава се измерва с повишаване качеството на живот на нейните граждани и създаването на възможности те да се реализират пълноценно. Инвестирането в знания означава да се инвестира в подобряването на конкурентоспособността, растежа на заетостта, борбата с бедността, създаването на качествен продукт, привличането на инвестиции и задържането на образовани кадри.

 

Тази публикация е достъпна и на следните езици: Английски

Comments are closed.