Илхан Кючюк е новият постоянен докладчик на ЕП за Северна Македония

Илхан Кючюк е избран за вицепрезидент на европейските либерали с най-висок резултат
декември 6, 2019
Външно министерство на Азербайджан удостои Илхан Кючюк с почетен орден
декември 6, 2019

– Г-н Кючюк, бяхте определен за основен докладчик на Европарламента за Северна Македония за следващите 5 г. Това е признание за вас – български евродепутат досега не е бил докладчик на такова важно досие, но може ли да се тълкува и като знак към България?

Винаги съм казвал, че успехът на всеки български гражданин е успех и за България. Убедено вярвам, че политика се прави в името на поколенията напред. Воден от този принцип, ще наблюдавам и оценявам постигнатия прогрес безпристрастно въз основа на постигнатите резултати. Северна Македония провежда тежки реформи и постигна много в името на членство в ЕС. Страната направи и също толкова тежки компромиси, показвайки политическа смелост и визия в името добросъседските отношения, като нееднократно доказа, че е част от европейското семейство.

– Какво реално ще работите вие, след като Европейският съвет отказа на Северна Македония и Албания започването на преговори за членство в ЕС? Какъв е сценарият оттук-нататък?

Европейският парламент и Европейката комисия изразиха категорична и еднозначна подкрепа по отношение на политиката на разширяване. Европейският съвет обаче беше на друго мнение, като очаквам най-скоро време това решение да бъде преразгледано. От известно време се говори за промяна на Копенхагенските критерии, но без особена конкретика – никой не е виждал нарочно разписано предложение за такава промяна. Как би изглеждало това изменение на критериите? Как ще бъде реализирано? Ще засяга ли и държавите, по отношение на които вече са започнали предприсъединителни преговори – като Сърбия и Черна Гора? Преди Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Загреб и трите институции трябва да имат консолидирана и еднозначна позиция по този въпрос. Западните Балкани не могат да бъдат в чакалнята на ЕС, а интегрална част от самия него.

Споменете си България в началото на 90-те, която с няколко бивши комунистически държави, стояха като „черна дупка“ на Европа. Но чрез вътрешнополитически промени, общи усилия и реформи ние успяхме да се присъединим към НАТО през 2004, а малко по-късно и към Европейския съюз през 2007 г.

– Споменахте България през 90-те и тъй като през изминалите дни отбелязахме 30 години от свалянето на комунистическия режим в страната как оценявате този период и извървяния преход?

България успя да осъществи мирен преход от тоталитаризъм към демокрация благодарение на уникалния етнически модел, чийто архитект е д-р Ахмед Доган. Страната ни бе обединена от общата, консенсусна кауза за европейско развитие, изразяваща се в членството в НАТО и ЕС и успя да я реализира. За съжаление обаче през последните 10 години България няма ясни приоритети, стратегия и посока, движи се инерционно и хаотично. Превърнахме се в най-бедната и обезлюдяваща се нация. В много от случаите не търсим и не намираме мястото си в Съюза и международните организации, в които членуваме, а стратегическите решения се вземат ад хок, без водеща визия. Тревожен е фактът, че 30 години след падането на Берлинската стена се изграждат нови стени между хората основани на езика на омразата.

– Докладът ЕК за тази година препоръча мониторингът за България да отпадне. Правил ли сте проучване сред колегите си в Европарламента – какво ще е становището им и каква бе позицията на външната комисия?

– Винаги сме изтъквали, че Механизмът за сътрудничество и проверка е неефективен с оглед постигането на трайни промени, с ограничен обхват е, и поради това е и несправедлив. Механизмът се прилага спрямо България и Румъния, като подобни мерки не бяха предприети спрямо по-старите държави със сходни проблеми или по-късно присъединилата се Хърватска. За съжаление, все още са налице множество инструменти в областта на правовата държава, които се прилагат регионално или секторно. Това, за което настояваме ние, е установяването на механизъм за правовата държава, приложим на равни начала към всички държави-членки. Още през 2016г. ЕП подкрепи доклад в тази насока на колегата от либералите Софи Ин‘т Велд за създаването на Пакт за демокрация, правова държава и основни права, който да интегрира съществуващите инструменти и да осигури еднакво третиране спрямо всички. Затрудненията при прилагане на чл. 7 от ДЕС бе допълнителен алармен сигнал за необходимостта от този инструмент и всички очакваме конкретните действия на Европейската комисия в тази насока.

– Е ли отпадането на мониторинга крачка към Шенген, както прогнозираха ваши колеги?

– България трябва да бъде част от Шенгенското пространство и това е сред основните позиции на ДПС. Страната ни отдавна изпълни критериите за членство, имаме и достъп до европейските системи за гранична сигурност. При все това, членството в Шенген е въпрос и на политическо доверие. Нашите либерални партньори например изразяват силни притеснения свързани с поверяването на ключови министерства в сферата на сигурността на представители на националистите.

– Какви са очакванията ви от новата Еврокомисия – ще бъде ли ефективна тя, като наблюдавахте процеса на сформирането й?

– По-късното формиране на ЕК не е прецедент. Европейският парламент има достатъчно инструменти за контрол и това се видя при изслушванията на трима от комисарите. И те могат да бъдат активирани, когато има политическа воля. Пред нас стоят важни въпроси, които чакат своите законодателни решения. Очакванията ни са Колежът на комисарите да бъде сформиран до края на месеца.

– Непрекъснато се удължава срока за излизане на Великобритания от ЕС. Брекзит вече се определя като най-голямата грешка на Великобритания от Втората световна война насам. Кога и как може да се сложи край на тази агония?

– Последният етап на Брекзит е учебникарски пример как липсата на консенсус между двете основни сили може да постави страната в тежка политическа и конституционна криза. Позицията на ЕС е непроменена по този въпрос. С една единствена разлика – този път първо ще изчака решението на Лондон. До сега беше обратното.

Предстоят важни избори на 12 декември във Великобритания, които ще дадат по-голяма яснота за последващите действия.

– Наскоро бяхте отново избран за вицепрезидент на АЛДЕ, при това с най-висок резултат. Какви са акцентите от работата ви като такъв?

– Резултатът, който получих е преди всичко международно признание за последователната политика на ДПС. През годините ние се утвърдихме като една от най-стабилните и развиващи се партии в Източна Европа. И занапред като член на бюрото ще работя за подкрепата и развитието на либерализма.

– Не мога да не ви попитам и за местните избори, вие бяхте много активен в предизборните обиколки на ръководството – каква е оценката ви за резултатите на ДПС?

– ДПС утвърди своите позиции и разшири географията си в местната власт.  Резултатите показват, че отбелязваме повишаване на броя мандати – 47 кметове на общини, 37 от които кандидати от ДПС, 9 подкрепени като коалиция и 1 независим. В допълнение, бяха избрани и 916 общински съветници от ДПС, или приблизително 18%. Приемаме това като огромно доверие, но и отговорност.

Comments are closed.