Илхан Кючюк: България има интерес да е част от интегриран ЕС

Илхан Кючюк: Младите либерали ще имат ключова роля за глобализиране на свободата
март 22, 2019
Поредно международно признание за Младежко ДПС
март 23, 2019

Ilhan KYUCHYUK in the European Parliament in Strasbourg

Интервю за Gabrovonews.bg 

Илхан Кючюк е член на Европейския парламент от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и е неин вицепрезидент. Завършил е политология и право във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Председател е на младежката структура на ДПС. През март 2018 г. става евродепутат на годината в категория „Култура и медии“. Роден е в Севлиево, където през 2017 г. получава почетен знак за активната си обществена дейност сред младите хора в общината. Разговаряме с евродепутата за политическата му дейност, актуалните теми от европейския дневен ред, за приоритетите на ЕС и бъдещия европарламент.

– Господин Кючюк, споделете ни основните аспекти и новини от работата Ви в ЕП?
– Работя главно в Комисията по външни работи, докладчик съм от страна на АЛДЕ за Албания. За мен е приоритет разширяването на Западните Балкани. Европейският съюз като цяло не успя да постигне значим прогрес по темата. Очакваме добро развитие на предстоящия съвет за Северна Македония и Албания, но напоследък чувам доста обезкуражаващи послания от водещи държави в ЕС, които не искат да влизат в разговора. Надявам се, че това е само предизборна треска и след май месец тези държави ще променят отношението си по осъзнаване на принадлежността си към европейския проект. Изградих собствен сайт „Ти и Брекзит“, в който българските граждани във Великобритания могат да отправят въпроси за статута им предвид политическата обстановка в страната.

– Възможно ли е предоговаряне за подпомагането на селското стопанство с цел подем на местното производство и защита на уникалните продукти? България все пак е аграрна страна, а по свидетелство на пътешественика Евлия Челеби Севлиево в миналото е било розова градина.
– В областта на селското стопанство предстои България да изпрати стратегията си към Европейската комисия, в която да посочи какво земеделие иска да има. Единият вариант е то да бъде само на големите зърнопроизводители, а другият – земеделие, ориентирано към биопродукти, овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство или създаване на уникални продукти. Вторият вариант за мен е по-добрият. Досега земеделието ни бе насочено към сектор, който е доходоносен, но само за определен брой производители.

– Наближават изборите за Европейски парламент, как ще бъде конструиран той и каква е прогнозата Ви за отношенията в него?
– Важното за България е да изпрати подготвени хора. През този мандат имахме добра стиковка между нас евродепутатите и успяхме да защитим някои национални въпроси. Защото тук ние поддържаме европейските ценности, но и националните интереси. Успяхме с общи усилия да забавим процеса по т.н. пакет „Макрон“. Голямата битка ще е между двете крайности – Европа да продължи по сегашния си път или да направи рязък завой и да се превърне в Европа на крайностите и национализма, на излизане на държави от ЕС, което в никакъв случай не е добре за България. Ако българският национализъм иска да се покаже, по същия начин ще иска да се покаже и френският, и германският. Нашият национализъм няма да е по-силен от техния по обективни причини – география, население, икономическа мощ, те са създали правилата в ЕС, а ние сме ги приели, когато сме влезли в ЕС. Имаме интерес да сме част от един интегриран ЕС на подходящото място – чрез Шенген, чрез Еврозоната. Това не значи, че ще стане днес или утре и никой не ни го обещава. Трябва да работим последователно и със самочувствие, защото, ако защитаваме само определени теми и не участваме изцяло, това намалява качеството и силата ни.

– Как ще се отрази Брекзит на следващия ЕП, също и прекратяването на присъединителните преговори с Турция?
– По отношение на Турция според мен Европа предприема действия, с които връща процеса 15 години назад. През 2004 г. същият този парламент е решил да започне преговори, а днес казва, че процесът трябва да бъде прекратен, защото е неефективен. Крайното гласуване ще покаже, но мнението ми е, че изборът е предизвестен в посока прекратяване на преговорите за влизане на Турция в ЕС. Относно Брекзит – който и сценарий да бъде избран, той ще засегне съдбата на 3 млн. и 200 хил. европейски граждани, около 1,5 млн. британски граждани, ще се отрази във военен и енергиен план. Великобритания правеше едни от най-големите вноски в ЕС. Имаме интерес от такава държава, защото тя оказва голямо влияние върху преразпределението на кохезионните фондове, които са 1/3 от всички фондове. През 2015-2016 г. имаше реална опасност кохезионният фонд да бъде спрян, а много сектори в България очакват средства именно оттам. ЕП е заложил за България около 18 млрд. лв. за периода 2021-2027 г. на база прогнозна многогодишна финансова рамка от 1.3% от брутния вътрешен продукт на държавите членки. Но Съветът и Комисията са на друго мнение и ако решат процентът да е 1.1, средствата ще са по-малко. Най-рано можем да имаме многогодишна финансова рамка по време на финландското председателство, а най-късно – през немското. Така че дебатът тук предстои.

Тази публикация е достъпна и на следните езици: Английски

Comments are closed.