Илхан Кючюк: Ако британците искат да променят ЕС, трябва да останат част от него

Илхан Кючюк от Лондон: Гласувайте за оставане, защото Великобритания без ЕС ще бъде просто Британия
юни 22, 2016
Илхан Кючюк пред БНТ: ЕС продължава да има политика, която не е адекватна на съвременните условия
юни 24, 2016

Илхан Кючюк от Либералния алианс (ДПС) в ЕП, който защитава проевропейската позиция в дебата. (© European Parliament - Audiovisual Unit)

23 юни 2016 | 14:00

Българското правителство пропусна шанса да се заяви като равностоен партньор за следващи години в ЕС и не направи една заявка за по-солидарна политика на страните – членки към държави като нас, казва пред Епицентър.бг евродепутатът от ДПС и вицепрезидент

Автор: Епицентър.бг

 

Илхан Кючюк от Либералния алианс (ДПС) в ЕП, който защитава проевропейската позиция в дебата. (© European Parliament - Audiovisual Unit)

Илхан Кючюк от Либералния алианс (ДПС) в ЕП, който защитава проевропейската позиция в дебата.
(© European Parliament – Audiovisual Unit)

– Г-н Кючюк, днес се провежда референдумът във Великобритания за излизане от Европейския съюз, а преди няколко дни вие бяхте на Острова и агитирахте страната да остане в Съюза. Защо смятате, че  кралството трябва да остане част от общността?

– Има много аргументи – и политически, и икономически. Но първо искам да разсея една голяма спекулация – че е възможен вариант за „Брекзит“, при който се запазват добрите икономически и търговски отношения с Европейския съюз (ЕС) – тоест да се реализира моделът „Норвегия“. По този въпрос беше даден отговор точно от премиера на Норвегия г-жа Ерна Солберг, която в „Политико“ каза следното: “Великобритания ще страда и ще мрази тази форма на отношения с ЕС, защото Норвегия получава достъп до голяма част от вътрешния пазар на Съюза чрез членството си в икономическото пространство“.

Това означава, че една голяма част от стоките се възползват от свободното движение в ЕС. В замяна на това обаче една четвърт или 85 процента от европейското законодателство, се прилага автоматично, без Норвегия да участва в приемането му. Тоест страната не участва в одобряването на тези решения, но възползвайки се от правото на свободно движение, тя ги приема автоматично.

Освен това тя плаща приблизително същата сума на глава от населението, каквато внася и Великобритания – 108 евро за Норвегия, 139 евро за Лондон. Много е важно да се разсее този мит, защото той основният коз в ръцете на хора като Найджъл Фараж и на други, които искат да разбият единството на Европейския съюз. Има още много икономически, търговски, политически и геополитически аргументи. Например, как Великобритания ще успее да се справи с големите глобални предизвикателства – климатични промени, миграция, тероризъм. Аз си мисля, че бъдещето на всички в глобализиращия се свят не е в индивидуалните държави, а в големите съюзи. Имаме Китай, Индия, САЩ.

Ако Европа иска да бъде равностоен партньор, дори в много отношения да бъде водещ политически съюз – бъдещето е в обединението на всички европейски държави. Затова смятам, че Островът трябва да бъде част от ЕС – не да излиза, а да води дебата за Съюза.

– По последни данни на социолозите, британците, които искат „Брекзит“водят със 7 процента. Какви са ви впечатленията от Лондон?

-Експертните аргументи, за съжаление, отстъпват пред популисткото говорене. И това е проблем за всички ни – и на политици, и на граждани. Всъщност най-вече на политиците, защото не успяваме да обясним на гражданите какви биха били ползите от членството на всяка една държава в ЕС. Това го има и там и аз го видях в дните преди референдума. Не бих се ангажирал с прогноза за изхода от допитването, но това, което видях във Великобритания е, че всеки глас е важен. И двете страни – тази, която е за излизане на страната, и тази която е за оставане в ЕС, правят много ангажираща кампания, всеки със своите аргументи и позиции.

– Бежанците ли са основният проблем за британците? При излизане на страната от ЕС, това няма ли да доведе до ефекта на доминото?

-Добре, нека ви задам тогава въпроса – как Великобритания ще се справи сама с този проблем? Аз съм съгласен – тезата ви е вярна. Съгласен съм и с това, че в Европа има проблеми, но всички заедно трябва да ги решим. Не казвам, че Европейският съюз е в най-доброто си състояние – има проблеми и независимо от „Брекзит“, европейските лидери час по-скоро трябва да се ангажират със сериозен дебат по въпросите на Европейския съюз. Не може да има 28 Европи, не може да имаме различна политика по отношение на миграцията, на тероризма, системите за сигурност и прочие. ЕС трябва да се реформира и ако британците искат да го променят, те трябва да са част от него. Вече има първи стъпки за създаването на гранична и брегова охрана и България, като външна граница на ЕС, трябва да бъде част от тази система. Втора – регламентът „Дъблин“ е неработещ, формата на регулация е остаряла. Той трябва да бъде преразгледан. Трето – в САЩ има легален начин за влизане на граждани от трети държави, които получават възможност за легална работа.

В Европа също има законен начин за влизане – начин, по който да се даде възможност и службите да контролират влизащите в съюза и в същото време да проявим по-голяма солидарност и да не караме хората да влизат в бурните морета.

– Британската икономика е втората в ЕС и петата в света. Годишно в бюджета на ЕС тя внася 8,5 млрд. лири, което означава, че Лондон е един от най-големите донори за европрограмите. Ще бъдат ли спрени или орязани парите на страни като България, ако има положителен резултат от „Брекзит“?

-Този въпрос има много по-големи измерения, що се отнася до инфраструктурните и инвестиционни програми на Европейския съюз. В момента тенденцията в ЕС е да се изоставят тези региони и държави, като България – това са около 13 държави са от последното и предпоследно разширяване. Тезата е че, видите ли ние вече сме достигнали еднакъв стандарт, че сме достигнали онази инфраструктурна кохезия и че не е нужно да се дават повече пари за инфраструктурни и инвестиционни проекти. Напротив – трябва да се насърчава заетостта и създаването на нови работни места. Така е – те са прави, но само до определен момент. Как да има развитие и създаване на работни места, когато нямаме еднакви условия. Те си изградиха своите инфраструктури, но ние не сме, защо се присъединихме много по-късно към Съюза.

Но тук въпросът е как реагира на това българското правителство? Защото цяла Европа ни гледаше, когато ставаше въпрос за приемането на бежанци? Колко бежанци имаме в България? Между 50 и 60! И знаете ли какъв е аргументът на моите колеги: „Вие искате да бъдем солидарни с вас, но вие колко пъти бяхте солидарни с нас? Колко пъти бяхте солидарни с нас германците, когато приехме 1 млн. бежанци? Колко пари заделихте за интеграционни програми? Ние знаем, че те не искат да остават в България, но да бяхте създали интеграционна програма и да бяхте стартирали курсове за обучението им на немски език“.

Този въпрос е много голям и той е във фокуса на българското правителство. То пропусна шанса да се заяви като равностоен партньор за следващи години в ЕС и заедно с това пропусна шанса да направи една заявка за по-солидарна политика на страните – членки към държави като нас. Съжалявам, това няма да бъде казано от моите колеги като директно, но съвсем скоро ще се чуе и от други места.

– Какви са вашите прогнози за британския референдум?

– Моето очакване е Великобритания да остане в Европейския съюз, защото страната без ЕС ще е просто Британия. Но от друга страна, обединена Европа без Великобритания няма да бъде обединена. Само ми позволете да припомня една мисъл на сър Джефри Хау, който беше казал: “Ние би трябвало да имаме повече, не по-малко влияние над Европа, в която днес живеем”. Със същата тежест тезата на Хау е валидна и към днешна дата

*Материалът е публикуван в Епицентър.бг.

Тази публикация е достъпна и на следните езици: Английски

Comments are closed.