Предложение за обща резолюция относно Бурунди: случаят на Боб Ругурика
февруари 11, 2015
VP/HR – Case of Ahmed Douma and other political prisoners in Egypt
февруари 17, 2015

50 евродепутати от почти всички държави членки се подписаха под въпрос на евродепутатите на ДПС до Европейската комисия

12 февруари 2015, Брюксел. Дебатът за езиковото разнообразие по време на предизборна кампания у нас набира скорост в Брюксел. Това накара 50 евродепутати, от всички системни партии в Европейския парламент, да поискат от зам.председателя на ЕК Франс Тимерманс да се вземат конкретни мерки и да се насърчи използването на майчин език. Както вече евродепутатът от ДПС Илхан Кючюк обяви миналата седмица – в българското изборно законодателство съществува логическо и правно противоречие между следните текстове:

Чл. 351, ал.2 от Изборния кодекс на Република България „Право да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България имат и всички граждани на държава – членка на Европейския съюз, които са навършили 21 години към изборния ден включително…“ и чл.181, ал.2 от същия Кодекс „Предизборната кампания се води на български език“.

Това юридическо и логическо противоречие прави невъзможно реализирането на замисъла на чл. 351, ал.2 от Изборния кодекс на Република България.

През последните години на редица български политици бяха наложени тежки административни наказания заради факта, че редом с официалния български език са използвали и няколко изречения на майчиния си език. Тази практика е в грубо нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), както и членовете 11 и 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). Това са международни актове, които България е ратифицирала. Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България – „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ Има нарушение и спрямо чл. 9 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗНМ).

С други думи, ако хипотетично приемем, че Жан – Клод Юнкер или Мартин Шулц оглавят листа за европейски избори в България, те нямат право да водят кампания на друг език освен български или в противен случай ще бъдат глобени. Това противоречие накара евродепутатите от АЛДЕ/ДПС Филиз Хюсменова, Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Неджми Али да повдигнат този въпрос пред своите колеги и да намерят голяма подкрепа сред тях. В резултат, следните писмени въпроси бяха зададени до Европейската комисия:

– Противоречието на тези разпоредби на вътрешното право не ограничава ли изконното право на всеки един човек да се изразява и да се информира?

– Какви стъпки ще предприеме ЕК, за да насърчи използването на езици различни от официалния по време на предизборни кампании в Република България?

– Рискуват ли и европейските лидери да бъдат глобявани, когато по време на предизборни кампании в България използват езици различни от oфициалния български?