Илхан Кючюк бе домакин на форум за териториалното сътрудничество между България и Румъния
септември 23, 2017
Бъдещето на ЕС след Брекзит
октомври 4, 2017

Илхан Кючюк пред „Труд“: Националистите в кабинета са пречка за Шенген

ДПС е най-стабилният либерален субект в Югоизточна Европа

Биляна Веселинова, „Труд“

Преди броени дни стана ясно, че точно в окото на Председателството на България на Съвета на ЕС европейските либерали са избрали София за домакин на своята годишна среща. Предложението е направено от ДПС, а ръководството на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) ще събере в България премиерите и лидерите от своето политическо семейство. Затова и разговаряме с Илхан Кючюк – вицепрезидент на АЛДЕ и евродепутат от ДПС / АЛДЕ.

Вероятно първо трябва да Ви поздравя, г-н Кючюк, затова, че ДПС ще бъде домакин на най-висшата среща на върха – годишния форум на европейските либерали в София и то точно по време на Председателството на България на Съвета на ЕС – как успяхте да лобирате пред колегите си от ръководството събитието да се случи у нас?

Това решение на ръководството на партията на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) е преди всичко признание за Движението за права и свободи за това, че повече от 27 години е най-стабилният либерален субект в Югоизточна Европа. В Брюксел са наясно, че ние сме ценностна, проевропейска и демократична партия и в този контекст изборът на София за домакин на събитието не трябва да представлява голяма изненада. Напротив, той е плод на нашата активна работа в семейството на европейските либерали. Само ще припомня, че освен моята позиция като заместник-председател на АЛДЕ партията, г-жа Хюсменова е зам.-председател на АЛДЕ групата, г-жа Михайлова е председател на Комисията по регионална политика на ЕП, а г-н Чакъров е дългогодишен член на бюрото на Либералния интернационал. Нито една българска партия не е имала толкова силно международно представителство. Ние с гордост заявяваме, че сме част от европейското семейство и имаме компетенциите и самочувствието да участваме в задаването на дневния ред на Европа. За  нас да си европеец, означава да бъдеш носител на определени ценности, а не красива брошка, която можеш да извадиш при необходимост.

 Имате ли вече точна дата за конгреса на АЛДЕ в България?

Буквално преди броени дни започнахме с подготовката на мероприятието и в момента обсъждаме като потенциални дати края на април или началото на май 2018 г. Желанието ни е събитието да съвпада с най-активния период на първото българското председателство на Съвета на ЕС, за да можем максимално да допринесем то да бъде успешно. В това число – да бъдем и коректив. Очакваме участие да вземат 7-те министър-председатели на АЛДЕ, 5-ма еврокомисари, излъчени от АЛДЕ, лидерите на либералните партии в Европа и евродепутатите либерали. Това е една уникална възможност за България, с която можем да акцентираме върху важни за страната ни и Европа въпроси. ДПС, чрез своя председател г-н Мустафа Карадайъ, вече изведе своите приоритети за Конгреса, а именно – бъдещето на Балканите по модела на българския етнически модел и превръщането на Европа и Балканите в зона, свободна от национализмъм и радикализъм, както и бъдещето на Обединения ЕС, което е категорично отрицание на Европа на различните скорости.

 От думите Ви разбирам, че най-важните събития за предстоящите 6 месеца на либералите – конгресът на Лаймек и Съветът на АЛДЕ ще ги домакинства България, ДПС. Тогава да Ви запитам по друг начин – с какво София е толкова важна за Брюксел в настоящия момент?

Очевидно е, че с оглед на предстоящото председателство европейският дебат постепенно започва да се прехвърля в България. Това колко важна е и какво влияние, има една държава в рамките на ЕС зависи изцяло от нейните политици. И тук трябва много ясно да се разгранича от често насажданата в българското общество теза, че ние сме малки и от нас нищо не зависи. Важни са не географските и демографски мащаби, а това какъв дневен ред задаваш и как го защитаваш. Ето защо, след като в страната се сформира правителство с участието на крайни националисти, ние искаме да покажем, че в България има политическа партия, която отстоява европейските ценности и същевременно работи за по-тясната интеграция на ЕС. Като пример мога да ви посоча, че на предстоящия конгрес на Европейската либерална младеж (LYMEC) през периода 13-15 октомври, на който Младежко ДПС е домакин, ще предложим резолюции за ускорена интеграция на страните от Западните Балкани и за интеграция на бежанците посредством образование. С тези две много силни позиции младите хора на ДПС се противопоставят на опитите да се гледа на Западните Балкани както на „сивата зона на Европа“, а бежанците да бъдат гетоизирани .

Западните Балкани в ЕС – не се ли говори повече по темата само като част от стратегията за лъскането на имиджа на върха на Европа заради Брекзит?

Не бива да обвързваме интеграцията на Западните Балкани с Брекзит. Присъединяването към ЕС е процес, който върви от десетилетия и е пряко свързан с така наречените „Копенхагенски критерии“. През годините, откакто поеха по пътя към ЕС, страните от региона направиха важни стъпки към помирение, създаване на стабилни демократични институции и преход към функционираща пазарна икономика. Въпреки това, в един момент тяхната европейска перспектива изглеждаше доста неуловима, след като председателят на Комисията Юнкер заяви, че не очаква скорошно разширение. Това беше грешка и създаде предпоставки за дестабилизиране на Балканите. Ето защо съм изключително доволен, че г-н Юнкер е променил своето виждане и само преди дни, в своята годишна реч за състоянието на Съюза, даде ясен сигнал, че мястото на страните от Западните Балкани е в ЕС. На такава позиция е и върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на ЕС Фредерика Могерини, с която имах възможност да разговарям наскоро. Увери ме, че Западните Балкани са външнополитически приоритет на ЕС.

Що се касае до Брекзит, то резултатите от изборите в Австрия, Холандия и Франция бяха най-добрият отговор на случилото се във Великобритания.

 Ако трябва да определите трите най-важни поуки за ЕС от Брезит, как бихте ги степенували?

Безспорно най-голямата поука е, че популизмът е язвата не съвременното демократично общество и с него трябва да се борим ежедневно. Не бива да неглижираме и факта, че Брекзит ни показа до каква степен е загубена връзката между политиците и гражданите. Смятам, че политическите елити трябва да слязат при гражданите и да се вслушват в техния глас. Вотът за Брекзит, в голяма степен, беше наказателен за политическото статукво във Великобритания и е хубаво, че всички си научихме урока от това. Неслучайно, когато Юнкер обяви петте сценария за Европа, постави ясен акцент на факта, че европейските граждани са тези, които трябва да решат как да изглежда нашият общ дом. И накрая, мисля, че всички разбрахме, че Европейският съюз не е даденост и добрата новина е, че след референдума останалите 27 държави излязоха по-сплотени от преди това и категорично заявиха, че продължават заедно напред. Ето защо, трябва да направим от Брекзит „success story“ и да използваме момента, за да реформираме ЕС, включително в посока на по-дълбока интеграция.

 На фона на говоренето за солидарност, настроенията срещу Съюза сред европейските граждани растат. Как си обяснявате това?

Не бих казал, че настроенията срещу Съюза растат. Както споменах и по-горе, последните резултати от изборите в Австрия, Холандия и Франция ни показаха точно обратното – че политиката на празни обещания, езикът на омразата и ксенофобията нямат място в обединена и свободна Европа. Изключение прави само България, където беше допусната стратегическа грешка с участието на националисти във властта. Това е много притеснително, защото  само след броени месеци тези хора ще водят председателството на ЕС.

Обща европейска армия, обща енергийна стратегия по отношение на помощ на страна-член, в която възникне газова криза – за какво се ЕС? За по-лоши времена?

Общото между тези две европейски политики е обстоятелството, което ги налага, а именно, че Европа е изправена пред редица предизвикателства за своята вътрешна и външна сигурност и ние трябва да се приспособим бързо към новите реалности. Енергетиката е неизменен компонент за постигането геополитически цели от трети страни и аз като докладчик на АЛДЕ на становището към Комисията по външна политика се застъпвах за засилване на регионалното сътрудничество при криза в доставките на газ. В тази връзка, подкрепата, която Европейският парламент даде през изминалата седмица за регулацията за гарантиране на сигурността на доставките на газ, е стъпка в правилната посока, за да бъде ЕС енергийно по-независим. От друга страна, смятам, че се нуждаем от обща европейска отбрана. Не виждам смисъл да има 27 различни армии (след напускането на Великобритания на ЕС), които не работят заедно. Това е скъпо, неефективно и недостатъчно, за да бъде ЕС глобален актьор на международната сцена. Европа е най-засегната от конфликтите по нашите гранични райони и не можем да разчитаме за своята охрана само на нашите партньори. Бъдещата европейска отбрана трябва да оперира в пълен синхрон с НАТО, който да продължава да бъде крайъгълен камък на евроатлантическата архитектура за сигурност.

 Шенген – Ето, лидерът на АЛДЕ – Ван Баален е холандец. Знаем, че точно Холандия е от страните, които имаше и отчасти има най-големи обструкции по влизането на България в Шенгенското пространство – защо? И като стъпка омекотяване или промяна на позицииите трябва да приемаме домакинството на либералния форум?

Да, така е. Нещо повече – Холандия се управлява от либерално правителство. Председателят на най-голямата холандска либерална партия Марк Рюте е премиер на страната вече 7 години. Неведнъж сме казвали, че членството на България в Шенген е изцяло политически въпрос, а не технически. Нашите европейски партньори са изключително притеснени от участието на крайните националисти в управлението на страната. А самият факт, че ключови ресори се управляват от техни министри, допълнително подсилва притесненията им. Ще го кажа директно – участието им в управлението е пречка пред пътя на България за членство в Шенген.

Виждате ли опасност от предсрочни избори в България по време или непосредствено след председателството предвид крехкото парламентарно мнозинство?

Това е изцяло решение на премиера на страната. Ние от ДПС неведнъж сме заявявали нашата позиция. Всеки един ден управление с крайните националисти е отрицание на постигнатите национални цели, членството ни в НАТО и ЕС. За съжаление, последиците са за всички нас, но най-вече за младото поколение.

 Защо в ЕП от либералите подкрепяте ЕНП, работите като партньори и това е съвсем приемливо, дори логично предвид ориентацията в политическите ви платформи, а в България една коалиция между ГЕРБ и ДПС би изглеждала „разбраха се“?  

Наистина е така, на европейската сцена най-естественото партньорство е между ЕНП и АЛДЕ. Защо в България такъв тип партньорство не е приемливо, трябва да попитате премиера Борисов. Нямам отговор и на въпроса как се съвместяват крайните идеи на българските националисти с тези дясноцентристката партия ГЕРБ, член на ЕНП.

Коментарът Ви за резултатите от изборите в Германия?

Изборите в Германия белязаха историческото завръщане на немските либерали в Бундестага. Тази положителна тенденция започна преди повече от една година, в отговор на възхода на популистките и националистическите партии. Сега те бележат ръст за сметка на двете големи партии.

Това е поредният успех за либералите в Европа, след като проевропейски партии спечелиха редица избори тази година. Надявам се, че г-жа Меркел ще сформира проевропейско правителство, което ще настоява за реализиране на реформите, от които ЕС спешно се нуждае.