И. Кючюк: Липсва доверие към България, затова сме на стартова позиция за Шенген

Интервю на Илхан Кючюк за списанието на Европейския парламент
юли 11, 2018
Илхан Кючюк проведе работно посещение в Албания
юли 14, 2018

Причината за силното разделение по темата е овластяването на крайния национализъм в някои европейски държави и България не прави изключение

Интервю на Лиляна Клисурова за 24 часа

Г-н Кючюк, наистина ли българското европредседателство бе толкова успешно, както бе представено – какво е мнението на колегите ви в Европарламента и научиха ли вече всички къде е България?

Обективността винаги трябва да бъде водеща, когато се дават оценки. Бихме си направили много лоша услуга, ако подходим към изминалите шест месеца патетично. Важно бе България да изведе и защити като приоритет интеграцията на Западните Балкани. И това се оценява. Постигна се и напредък по редица законодателни инициативи. Страната ни получи висока оценка за организираните събития. Но не получи потвърждение, че е сериозна икономика с покана за еврозоната. Поради това и българското правителство не заявява официално писмено намерение. Не получихме и потвърждение, че сме държава, на която може да се има доверие с покана за Шенген. Въпреки публичните обещания за това.

Има ли гаранция, че Австрия, а след нея и останали председатели на Съвета на ЕС ще продължат българския приоритет – интеграция на Западните Балкани?

Австрия определи Западните Балкани като един от своите приоритети. Румъния ще насочи своите усилия повече върху Източното партньорство. През 2020 г. Хърватското председателство се очаква да постави силен акцент върху региона с провеждането на среща на върха, на която да се отчетат резултатите през последните две години. Много е важно всичко, което беше заявено в София, да се реализира. Това зависи както от европейските институции и международните донори, така и от политическите елити и администрации на страните от региона. Проектната готовност на държавите от Западните Балкани ще е от ключово значение за по-добрата регионална свързаност.

Може ли София да затвърди или активизира ролята си на посредник – между Ердоган и Брюксел, между Тачи и Вучич, между Заев и Ципрас? Приема ли се тази роля на Борисов в Европа, това ли е неговата добавена стойност към председателството ни?

Не мисля, че в бързо променящата международна обстановка много държави по света са способни да играят ролята на стратегически посредник. Би  било грешно да правим гръмки заявки в тази посока, особено като имаме предвид географския регион, за който говорим и от който произхождаме. Въпреки това, България може да даде своя принос за подобряване на взаимоотношенията в региона. Да, сега председателството ни предостави допълнителна видимост. Много по-ценна обаче може да бъде нашата роля, ако предложим на страните от региона интеграционен модел. Винаги съм казвал, че страната ни трябва да утвърждава и промотира своя уникален етнически модел. Именно той ни отвори пътя към НАТО и ЕС.

ЕС продължава да е силно разделени за мигрантите, може ли мигранстката криза да се реши на база предложенията на Борисов за затваряне на границите и създаване на лагери извън Европа?

Вече не трябва говорим за мигрантска, а за политическа криза. Според Евростат от началото на 2018 г. по-малко от 50 000 души са потърсили убежище в Европа, което на фона на 1,25 милиона бежанци през 2015 г. е незначителна бройка. Само ще припомня, че към момента в глобален мащаб има миграционна вълна от 68 милиона души. Ето защо, смятам, че причината за силното разделение по темата е овластяването на крайния национализъм в някои европейски държави. И тук България не прави изключение. Нещо повече, ГЕРБ първи, с подкрепата на Европейката народна партия, овластиха национализма в Европа. С други думи, решение на кризата с мигрантите има и може да се постигне. Европейския парламент, например, от няколко месеца е предоставил на Съвета предложение за изменение на Дъблинския регламент, но заради националистическите подбуди на някои от европейските лидери то не може да се приеме.

С края на европредседателството България получи много похвали за сигурността по границите ни. Според вас това ще ни даде ли най-накрая зелена светлина за Шенген и кога да очакваме развитие по темата?

Като говорим за Шенген, няма как да не отбележим, че едно от най-големите постижения на Европейския съюз за България и Румъния се превърна в хроничен проблем. От доста време не се говори за изпълнение на техническите критерии и те отдавна не са на дневен ред. Европарламентът прие решение, че България отговаря на техническите критерии. Европейската комисия, в лицето на Жан-Клод Юнкер, заяви, че България отговаря на критериите. Всичко това би трябвало да ни даде зелена светлина, но както казах по-горе, това така и не се случва, защото липсва доверие към нас. Въпреки това, спомняте ли си, че в началото на нашето председателство се заговори, че като награда премиерът Борисов ще успее поне да договори поетапно влизане в Шенгенската зона? На първия етап да се отворят въздушните и морските граници, а на следващ – и сухопътните. За съжаление обаче, случаи като този през март месец, когато 40 души, идващи от Франция, влязоха в страната ни, без да преминат граничен контрол, защото служителите на ГД „Гранична полиция“ бяха напуснали работните си постове, повлияха силно негативно. Резултатът е, че шест месеца по-късно сме отново в стартова позиция и смятам, че правителството дължи отговор на обществото защо се получи така.

Дадоха ли резултат усилията на правителството по пакет Мобилност и как ще се развие тази тема, след като стана ясно, че Германия и Франция остават непреклонни?

През изминалата седмица, след тежки дебати и критично гласуване на пленарното заседание в Страсбург, Европейският парламент не даде мандат за преговори по пакет „Мобилност“ във формат на триалог между Европейския съвет, Европейската комисия и Европейския парламент. Решението е законодателният процес по трите основни доклада, засягащи сухопътния транспорт, да започне отначало в ресорната комисия на Европейския парламент, а именно – Комисията по транспорт и туризъм. Това, на този етап, може да се отчете като добрата новина за България, но не трябва да се правим илюзии, че сме сразили плановете на някоя европейска държава или политически лидер. Истината е, че темата изисква много задълбочено познание на спецификата на работа на транспортния бизнес, но трябва да се отчита и социалният фактор на хилядите заети лица в сектора. Едно от доказателствата за несъвършенствата и на трите доклада е изпадането в крайности и липсата на компромис по ключовите теми. Българските представители в Европейския парламент ще продължим с общи усилия да защитаваме нашия интерес, но съм убеден, че компромисът ще е от съществено значение за намиране на решение.

Любопитна подробност след изборите в Турция беше, че всички турци, живеещи в европейски държави, са гласували масово за Ердоган, докато мнозинството в България е подкрепило опонента му Мухарем Индже, който преди това беше и в Кърджали. Какви ще са отношенията на ДПС с Турция след този вот?

Резултатите са отражение на волята на турските граждани. Ние от ДПС многократно и последователно сме заявявали необходимостта от ускорено развитие на отношенията между ЕС и Турция. Това е и от съществено значение за регионалната и глобална сигурност. Българският и европейският интерес е в съседство да се намира една демократична, икономически силна и политически стабилна Турция и вярвам, че след провелите се избори ЕС и Турция ще възстановят и развият стратегическите си отношения.

Comments are closed.